Проявата на тревожност може да се разглежда както като нормална, така и като патологична реакция. Ето кога тревожните реакции са напълно нормални и обясними.
Тревожност – една нормална реакция на организма при всеки човек
В повечето случаи тревожността е естествена реакция на съзнанието ни. Провокира се от различни вътрешни или външни фактори.
Външните фактори, които водят до поява на тревожност, са: наличието на непосредствена физическа заплаха, липсата на визуален контакт към определена опасна ситуация, натрупан стрес и др.
Вътрешните фактори включват най-често вътрешни конфликти, породени от сблъсъка между две взаимоизключващи се тенденции и желания.
Тревожността е “сигнално” състояние – съобщава за някакъв вид опасност и прави човека по-подготвен да я посрещне. Независимо от причинителите, реакцията на тревожност отключва и засилва инстинкта за самосъхранение. Освен това тревожността в много голяма степен определя настроението на индивида и способността му да разсъждава. Колкото по-силно изразена е тревожността, толкова по-силно тя блокира способността на човека да мисли рационално и да се ориентира в конкретните ситуации.
Симптоми на тревожност
Част от симптомите на тревожност имат чисто физическа проява и са свързани с вегетативната нервна система. Например болки в корема, в гърдите, гадене, повръщане, виене на свят, чести позиви за уриниране и др.
Останалите симптоми включват чисто психични прояви – безсъние, неспокоен сън, опасения, предчувствия, очаквания, песимизъм.
Какви са механизмите на тялото за справяне с тревожността? Кога тя се превръща в патологично състояние?
Тревожността е неприятно състояние и различните хора се справят с нея по различен начин (танцуват, тичат, пушат, слушат музика). Тревожността има вторично подкрепящ характер, когато избираме един или друг начин за справяне. Например, ако човек слуша Моцарт винаги когато е тревожен, то спадането на тревожността му от тази музика подкрепя начините за справяне.
Тревожността може да бъде и предупреждение за опасност, която идва и от вътрешния, и от външния свят. Когато възникне вътрешна опасност или в съзнанието нахлуят несъзнавани елементи, се появява тревожност, която психоанализата нарича “сигнална”. В разултат от нея се включват защитните механизми на Аз-а, които се стремят да я премахнат. В ежедневното ни съществуване това става непрекъснато.
Но когато защитните механизми на Аз-а се “провалят”, то забраненият импулс се проявява под друга форма – като симптом. Симптомът е компромис (междинна форма) между забраната и защитните механизми на Аз-а. Един от тези симптоми е тревожността.
Казаното дотук е причината да се разглеждат два типа тревожност: сигнална и симптомна.
Тревожността е нормална реакция при стрес, безпокойство или заплаха. В определени случаи обаче тя е патологично тежка, продължителна или не съответства на обстоятелствата.
Тревожността се превръща в патологично състояние, когато силата й е такава, че блокира човешките действия, т.е. преминала е прага на нормалното. Тогава говорим за тревожно разстройство.