Тревожността е естествена реакция на човека при ситуации на опасност, натрупан стрес или разразил се вътрешен конфликт. В определени случаи обаче се наблюдават случаи на тежка и продължителна тревожност, която не съответства на конкретните обстоятелства. Тогава е налице тревожно разстройство.
Тревожно разстройство – последствия и статистически данни за разпространението му
Ситуациите на прекомерна тревожност и тревожно разстройство завладяват в голяма степен мислите и цялостното поведение на човека. В определени случаи тревожното разстройство категорично блокира способността на човек да мисли логично и да разсъждава разумно. Затруднено е общуването, както и справянето с елементарни ежедневни дейности като работата вкъщи, в службата или в училище.
Счита се, че поне 30% от хората получават тревожно разстройство поне веднъж в живота си. От хронични прояви на това състояние пък страдат между 5% и 7% от световното население. Според данни на Министерството на здравеопазването у нас от тревожно разстройство страдат около 11% от хората.
Причини за развитие на тревожно разстройство
Не е известна точната причина за това нормалните реакции на тревожност да прогресират до патологичните случаи на тревожно разстройство. Редица специалисти обаче посочват голямото значение на социалните условия и ежедневния стрес за развитието на това психическо състояние. Доказано е и че определени изменения във функциите на мозъка провокират появата на тревожни разстройства. Различните мозъчни изменения предполагат различни типове тревожно разстройство.
Симптоми на тревожно разстройство
Възможно е силата и честотата на изява на характерните за тревожно разстройство симптоми да варират при отделните хора. Сред типичните и най-често срещани симптоми попадат:
- психологически проблеми като: безсъние, страх, вътрешна напрегнатост, раздразнителност, слаба концентрация и др.
- чисто физически прояви като: сухота в устата, замаяност, тремор на мускулатурата, изпотяване, сърцебиене и др.
Видове тревожни разстройства
Разглеждат се няколко типа според характера на наблюдаваните симптоми.
Генерализирано тревожно разстройство
Генерализираното тревожно разстройство включва необяснима тревожност, че може да се случи нещо лошо, въпреки че няма непосредствена такава опасност. Типичните симптоми са прекомерно и неконтролирано безпокойство и мрачни предчувствия. Успоредно с тях са налице и физически прояви като сухота в устата, лепкави ръце, изпотяване, виене на свят и повишено мускулно напрежение с най-чест симптом – главоболие. Човек се чувства тревожен през по-голямата част от времето, но тревожността му няма силно изразени пристъпи.
Социално тревожно разстройство (социална фобия)
Социалното тревожно разстройство кара хората да се страхуват или избягват обществени изяви. Засегнатите се страхуват, че ще се представят по начин, който може да бъде унизителен или объркващ. По симптоми социалната фобия често се обърква със стандартната притесителност, но проявите й са многократно по-силни. Освен това е почти невъзможно тревожността при социална изява да бъде преодоляна от засегнатия. Тя е толкова силна, че тези хора са принудени да водят асоциален живот.
Паническо разстройство
Паническото разстройство се характеризира с внезапен пристъп на паника, свързана със значителен страх или нервност. Може също да включва физически симптоми като изпотяване, болки, главоболие, гадене, силно сърцебиене или сухота в устата.
Обсесивно-компулсивно разстройство
За него са характерни повтарящи се, натрапчиви и нежелани мисли, които водят до безпричинни страхове. Страховете са свързани основно с хигиената, телесните секрети или здравето. Като отговор на тези страхове пациентите извършват специални ритуали (непреодолими импулси), включващи ненужно често пране, чистене, къпане, непрекъснато проверяване и пре-проверяване или спазване на строга диета.
Много често е налице повече от един вид тревожно разстройство и в комбинация със „съпътстващи заболявания” напр. депресия.
Диагноза и лечение на тревожно разстройство
Обикновено тревожното разстройство се диагностицира от лекар, като по време на прегледа той изучава симптомите, ежедневието и фамилната обремененост на пациента. Провеждат се и изследвания за изключване наличието на друго заболяване или увреждане на централната нервна система. Ако се потвърди диагнозата тревожно разстройство, се обмислят възможностите за терапия, включваща медикаменти, консултации, социална подкрепа, упражнения, техники за релаксация и самопомощ. Във всички случай е важно да се потърси професионален съвет.
Тревожните разстройства са сравнително добре проучени и описани. Те подлежат на терапевтично повлияване. Най-доброто лечение на тревожните разстройства е комплексно – както с медикаменти, грижата за което имат лекарите-психиатри, така и с психотерапия, провеждана от квалифициран психотерапет. Изследванията показват, че комбинираното лечение с медикаменти и психотерапия при тревожните разстройства е по-ефективно от лечението само с медикаменти или само с психотерапия.