Сънят представлява нормално, обратимо състояние на загуба на перцепция (възприемане) и липса на отговор към околната среда. В това състояние прекарваме приблизително една трета от живота си. Колкото и трудно да е да си осигурим време за сън днес, трябва да запомним едно. Достатъчно продължителният сън не е лукс. Това е жизненоважна необходимост за възстановяване и правилно функциониране на тялото и ума ни. Затова при първи признаци на проблеми със съня трябва да се вземат мерки и да се направят съответните изследвания.
Методи за изследване на съня
Основният метод за изследване на съня е полисомнографията (ПСГ). Според стандартните критерии провеждането на полиграфско изследване на три системи е достатъчно за оценка на съня. Това са електроенцефалография (ЕЕГ), електроокулография (ЕОГ) и електромиография (ЕМГ). В определени случаи се налага отчитането и на други показатели. Това се налага най-вече при изследване с цел справяне с определени нарушения на съня.
Полисомнография (ПСГ)
Според стандартните полисомнографски критерии се разграничават два вида сън:
- сън с небързи очни движения, или Non Rapid Eye Movement Sleep (NREM). Означава се като ортодоксален сън, синхронен сън и др.
- сън с бързи очно движения, или Rapid Eye Movement Sleep (REM). Нарича се още активен, ромбенцефален, десинхронизиран, парадоксален сън и др.
В условията на полисомнография могат да бъдат изследвани редица показатели: електрокардиограма (ЕКГ), положение на тялото, двигателна дейност, дихателни параметри (дихателен поток през устата и носа, гръдно-коремни дихателни движения и др.
При това изследване на съня се търси и показателя латентно време за заспиване. Използва се многократен тест с продължителност 20 мин. Той отчита ЕЕГ, ЕОГ и ЕМГ за определяне времето за заспиване и патологичните прояви при пет опита за заспиване през деня. Честотата на ритъма на ЕЕГ активността се изчислява като цикли за секунда или в Hz. Основните ритми са – делта, тета, алфа, бета и гама ритъм, съответно от най-нискочестотен до най-високочестотен ритъм.
Нормален сън и отделните му стадии
Ще разгледаме по-подробно особеностите на двата типа сън – NREM и REM.
NREM-сънят се състои от 4 стадия. Те се различават главно по разликите в мускулната активност и по отклоненията в ЕЕГ честотата, т.е. по различните мозъчни вълни, които се регистрират.
Стадий 1 може да се определи като периода на сънливост, непосредствено преди заспиването. Той заема от 3% до 8% от общото времетраене на съня. Мозъчната активност постепенно намалява. Налице е преход от бета- и гама ритъм, характерен за будното ни състояние, към по-нискочестотните алфа- и тета-ритми. Мускулите са все още активни, а дори да има леко онасяне, то е само повърхностно. Налице е нисък праг на събуждане, т.е. събуждаме се дори при много лек дразнител.
Стадий 2 обхваща приблизително 50% от общото времетраене на съня. Интересно е да се отбележи, че по време на сън преминаваме през 2-рия стадий неколкократно. Прагът му на събуждане е сравнително висок. За този стадий е характерно и намаляването на мускулния тонус.
През стадий 3 говорим за нисковълнов, или дълбок сън. Липсват очни движения, характерно е по-нататъшно намаляване на мускулния тонус. В ЕЕГ се появяват вече и най-нискочестотните делта-вълни. Когато те станат над 50% от общото вълново количество, се говори за навлизане в последния – 4-ти стадий на съня.
В 4-ти стадий също не се наблюдават очни движения, мускулния тонус е намален. Има висок праг на събуждане. От всички стадии на NREM-съня, в този най-често се появяват сънища. Именно през четвъртия стадий се случват и т.нар. парасомнии като ходене на сън, говорене на сън или нощно напикаване. Събуждането е трудно, а дори да се осъществи, събудилият се е объркан, неориентиран, има автоматизми в поведението и неясен говор.
REM-сън се регистрира след стадий 3 и 4 в началните цикли на съня, а в по-късните и след стадий 2. Важен белег на REM-съня при здрави хора е потиснатия мускулен тонус на скелетната мускулатура. Възможни са кратки повишения на тонуса на дисталните скелетни мускули, преходна активност и повишаване на сърдечната честота и артериалното налягане. REM-сънят има сравнително висок праг на събуждане и заема 20-25% от общото време на спане.
Именно през фазата на REM-сън се появяват голяма част от съновиденията. Налице е пълна загуба на активност от антигравитационната мускулатура. Само диафрагмата и външните очни мускули запазват тонуса си в този сън.
Циклична организация на съня
При здрави хора нормалният сън има определена циклична организация. Един цикъл започва с NREM съня – от стадий 1,2,3,4 и завършва с REM стадия. Средната му продължителност е 90 минути, а в продължение на цялата нощ се регистрират от 4 до 6 последователни цикъла.
Наблюдават се и възрастови разлики в цикличната организация на съня. При млади хора 75% от нощното време на съня представлява NREM-сън и 25% REM-сън. След 50 годишна възраст се редуцира с 50% времетраенето на 4-ти стадий на NREM-съня. Общото времетраене също намалява, основно за сметка на съкращаване на REM- и стадий 2 от NREM-съня. Най-характерната особеност на съня при възрастните хора е увеличаване продължителността на 1-ви стадий на NREM. Това напълно обяснява по-продължителният период, който е необходим на възрастните хора, за да заспят. С напредване на възрастта се променя и структурата на съня. Той става фрагментиран с чести пробуждания, преобладаващи в първия и последния цикъл на съня.