Всеки пети човек в някакъв период от живота си страда от психично разтройство, известно като невроза. Това прави неврозата един от основните психологически проблеми в световен мащаб.
Невроза – причини
Тя възниква като последствие на психичното напрежение, породено от дълго действащи социални фактори. Получава се продължително задържане на възбудните процеси в централната нервна система. Такива фактори са например:
- дълго продължаващи семейни конфликти
- хронично недоспиване
- дългогодишна работа без отпуск
- лош микроклимат
- продължително потискане на емоционалните реакции
- непрекъсната смяна в обема на работата
- често изпадане в ситуации, при които е необходимо да се вземе бързо решение
В условията на съвременния начин на живот действат огромен брой социални фактори като безработица, инфлация, социална неосигуреност и дори расова дискриминация. Лесно се отключват невротични състояния като анорексия, пиромания, перфекционизъм, злоупотреба с алкохол, наркотици и тютюн. Важно е да се отбележи, че неврозата не е свързана с увреждане на нервните структури или функциите на органите.
Невроза – симптоми с емоционални и физически прояви
Основните симптоми на невроза са прекомерните по сила емоционални състояния като:
- страх
- тревожност
- притеснение
- напрежение
- свръхвъзбудимост
- раздразнителност
Почти винаги тези емоционални състояния се съпровождат и с неприятни симптоми от страна на тялото – сърцебиене, главоболие, задух, стомашни оплаквания, схващания, бърза уморяемост, нарушения на съня и др. Много трудно би било да се изброят всички телесни оплаквания, защото те се дължат именно на реактивността на вегетативната нервна система. Всъщност до самото заболяване невроза се стига, когато реакцията на организма спрямо стреса доведе до сериозни отклонения в поведението.
Основни типове невроза
От медицинска гледна точка неврозата се разделя на фобийни разстройства, тревожни състояния и хистерия.
Фобийни разстройства
Те са трудно разграничими от другите видове невроза. Може да варират от слабо неспокойство до ужас. Самият индивид може да се фокусира върху отделни симптоми като сърцебиене, премаляване, световъртеж и това обикновено води до вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.
Съществуват термини за някои специфични състояния като агорафобия – невротичен страх от открити пространства. Производни на агорафобията са страх от напускане на дома, попадане в тълпа, стоене на опашка, на мост, ескалатор и др.
Противоположна на агорафобията е т.нар. клаустрофобия – страх от затворени пространства. Много често тези страхове се съпътстват от паническо разстройство. Паническият пристъп може да се прояви с някои от следните симптоми – сърцебиене, тежест в сърдечната област, изпотяване, треперене или олюляване, световъртеж, усещане за затруднено дишане, чувство за задушаване, болка или дискомфорт в гърдите, гадене или абдоминален дистрес.
Социалните фобии например започват най-често в юношеска възраст и се центрират около опасения за критично отношение от страна на други хора, обикновено водещи до избягване на социални ситуации. За разлика от повечето други фобии социалните се срещат еднакво често и при двата пола. Те може да са дискретни (ограничение в хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол) или дифузни, включващи почти всички социални ситуации извън семейния кръг. Засегнатите от тях са с ниска самооценка и страх от критика.
Специфичните фобии са ограничени до строго специфични обекти или ситуации като животни, насекоми, гледане на кръв, рани и т.н.
Тревожни разстройства
Те също са свързани с прояви на тревожност или страхове, но не се определят от специални ситуации. Може да се наблюдават депресивни състояния или някои натрапливи симптоми.
Хистерия
Хистерията като вид невроза се изразява с гневни реакции и бурни конвулсии, придружени с плач, викове, кършене на ръце, двигателно неспокойствие, често с усещане за задушаване, схващане, парализиране на крак или ръка.
Дали ще се развие един или друг тип невроза, изцяло зависи от типа нервна система, от вродените и придобитите особености на личността, както и способността й да се бори с ежедневния стрес.
Основни терапевтични методи при лечение на невроза
Неврозата и другите последици, които стресът причинява на психиката и тялото, могат да бъдат повлияни и облекчени. При здрави хора психотерапията предотвратява възникването на тревожно разтройство, а при пациенти – намалява риска от повторното му възникване. Несъмнено важни са състраданието, приятелството, съпричастността и безрезервното приемане на личността на засегнатия. Те облекчават несъзнателните му притеснения и го освобождават в неговата борба срещу стреса.
Леките форми на невроза се повлияват особено добре с диети, лечебни билки (жен-шен, мента, майорана, валериана, глог и жълт кантарион), мелатонин, правилен режим на хранене и спорт. Полезно за нервната система се оказва превключването от умствен на физически труд. Известно е, че активно спортуващият човек е подложен в по-малка степен на психически травми, които са опасни за централната нервна система. По време на спорт организмът на човека произвежда голямо количество ендорфин – истинско природно лекарство срещу стрес.
По-тежките форми на невроза успешно се повлияват от лечение с бензодиазепини и антидепресанти, независимо дали са налични или не симптоми на депресия. Трябва да се има предвид, че бензодиазепините дават бърз ефект непосредствено след приема им, като този ефект след време се изчерпва и възниква необходимост от по-високи дози, а прекратяването на приема става почти невъзможно. Поради това, бензодиазепините се комбинират с антидепресанти, които са с отсрочено във времето действие. Изключително важно при лечението на различните типове невроза е възстановяването на спокойния и пълноценен сън. В тази насока медицината търси природни алтернативи с ефекта на лекарствата, но без привикване и с висок профил на безопасност при продължителна употреба.